В продължение на милиони години нашите предшественици се хранили с най-питателните плодове от короните на дърветата в дъждовната гора. Когато климатът се променил, обичайните източници на енергия намалели. Mного видове измрели с изчезването на тези богатства. Но онези, които умеели да преработват захарта, оцелели. Преди около 10 000 години, някъде в Азия за първи път започнали да отглеждат захарна тръстика. По-късно в Индия се научили да превръщат сладките стъбла в „канда” или бонбони. От Индия, захарта била отнесена по пътя на коприната до Китай, Средния изток и Европа. Европейците я поглъщали лакомо под формата на три новооткрити кулинарни лекарства: шоколад от Новия свят, кафе от Средния изток и чай от Далечния изток. Христофор Колумб пренесъл захарната тръстика в района на карибския басейн. Там растението се развивало добре и щяло да разкрие тъмната страна на захарта – търговията с роби. Индустриализацията създала нови начини за производство на по-чиста захар и настъпила Златната ера на бонбоните. /Източник-bela.bg/